Камара на строителите в България FIEC
КСБ
За нас
Органи на управление
Регистър
Секции
Членство
Международна дейност
Проекти
Контакт с нас
Инфо център
Обществени поръчки
Мониторинг
Общ. поръчки - Германия
Нормативна база
Класации
Тристранно сътрудничество
Вестник "Строител"
Видео рубрика на КСБ
СОЛВИТ
Търсене
Стига дъмпинг с „евтини" чужди работници. Да не се пренебрегва българският строителен бизнес заради фирми отвън - инж. ИВАН БОЙКОВ, изпълнителен директор на Камарата на строителите в България във в. "24 часа" Печат Е-мейл

КАМАРАТА на строителите е в диалог с министрите. Не сме пестили критиките, независимо дали е ставало дума за харчене на пари от бюджета или от Европа.
Но липсата на административен капацитет беше видна в лошото структуриране на управление на агенция "Пътища".
Още преди да се преобразува във фонд, в бранша бяхме против. За разлика от политиците знаем огромната отговорност на хората в пътната администрация.
Българският строителен бизнес бе изключително толерантен към всички правителства и финансира бъдещи инфраструктурни предвиждания за 300 млн., дори 500 млн. лв. При недостиг на средства строителите са отговорни партньори и можем да се съобразим с бъдещи намерения на правителството. Стига да са ясни и подредени във времето.
А какво получаваме - дискриминация на българските фирми на строителния пазар. Тя започва още от подготовката на тръжните процедури. Поставят се прекомерно високи прагове за обекта. Така българските фирми се елиминират още в началната фаза.
Резултатът е, че в момента имаме само една фирма, която е строила магистрали. Макар че имаме 17 компании с годишен обем над 50 млн. лв. и още 33 с над 30 млн. лв. Т.е. има капацитет за изграждане поне на един или два национални обекта.
А сега при неблагополучията по програма ИСПА се явяват само чужди фирми изпълнители.
Вторият проблем при търговете е ниската цена, на която се печелят. Администрацията не разбра, че чрез оценители трябва да намери реалната цена на обектите. И да я планира във времето, защото около година и половина се готви, обявява и печели един търг, а за още 2 г. се изпълнява. През това време инфлацията оскъпява материалите и труда.
Ето пример: през последните 3 г. сме увеличили заплатите с 80%, а материалите поскъпнаха с 30-40%. някои - двойно. Как, ако е заложена по-ниска цена още при търга, ще бъде завършен този обект? Това е заложен провал.
Предупредихме за проблема с пътя Симитли-Раз-лог. Това, което беше възложено на "Главболгар-строй", е готово и няма забележки, а частта на гръцката "Проодефтики" е в ями и дупки. За тунела при Дупница също алармирахме, а сега се констатира, че са минали 2 г. и не е ясно какво е изпълнено. Най-фрапиращият пример е с Дунав мост. Предложихме на министъра на транспорта да се постави долен праг, за да участват и български фирми в конкуренция с чуждите. Сега се инкасира забавяне от 6 до 8 месеца.
В други случаи има разлики в предлаганите цени от играчите на търговете в пъти. Водещите чужди фирми предлагат с 10-15% по-високи от минималните. А други, също чужди, но от Балканите, предлагат дъмпингови цени. Е, как българските цени да са конкурентни?
Как се допуска да се калкулира по-ниско заплащане на работната ръка от заплатите на българските строители и така да се внасят от чужбина? Това е нарушение на българското и европейското законодателство.
Ние настояваме да се провери на какви заплати се осигуряват турските работници на магистрала "Люлин" и при какви условия работят.
Нека да е ясно, че вече не сме склонни да работим на всяка цена. И ако правителството планира строежът на една магистрала да се изпълнява от една фирма, това директно елиминира българските участници като главни изпълнители. Ако не поемем работата като подизпълнители, питам се - с какъв ресурс и работници чуждите фирми ще се справят в срок. Предупреждаваме, че компромисът с ниската цена създава опасност от компромиси с време, изпълнение и качество.
Затова направихме предложения за промени в Закона за обществените поръчки: 1. да има експерти наблюдатели в търговете от браншовите организации, които агенцията за обществени поръчки да избира, за по-добра подготовка на тръжните процедури; 2. да поемем обекти на инженеринг - т.е. не само строителството, а от самото проектиране до "ключ". Така риска от лошите проекти поемаме ние.
Време е пирамидата да се обърне - администрацията и писането на програмите бяха досега, сега е важна реализацията. Затова трябва правителството да се обърне към обществените структури като специализираните браншови организации и така да се компенсира липсата на административен капацитет.
Ние направихме огромна крачка в изсветляването на бизнеса и така гарантираме за качеството. Очакваме адекватно отношение от правителството към българския строителен бизнес. Всички обекти реално се изграждат от български фирми, но за съжаление като подизпълнители. А можем да правим всички - имаме и техниката, и хората. Където не можем, имаме контакти с водещи европейски компании за бъдещи консорциуми.
А поставянето ни постоянно в позиция на подизпълнители не позволява да се развиваме и да натрупаме история. Това е големият въпрос, който поставяме пред българското правителство и обществото. Ние можем да поемем работата на съвсем конкурентни цени. И ще платим и заплатите, и данъците тук, и ще инвестираме печалбата си в България.

 
< Предишна   Следваща >

Услуги
Регистър
Атестати
Квалификация
Презентации на фирми
Реклама
Информация за членове
Решения на У.О. на КСБ
Анализи и прогнози
Информация от FIEC
Енергийна ефективност
Инфо бюлетин на FIEC
www.citybuild.bg