Доц. д-р инж. Георги Линков: Камарата трябва да работи за въвеждане на правила, които да регламентират статута на подизпълнителите

Доц. д-р инж. Георги Линков: Камарата трябва да работи за въвеждане на правила, които да регламентират статута на подизпълнителите

Благодаря на всички строители, че въпреки трудностите, които трябва да преодоляват и борейки се да оцелеят, изпълниха изискванията на процедурата по чл. 20, ал. 2 от ЗКС

 

Ренета Николова

Доц. Линков, приключи годишната пререгистрация по процедурата чл. 20, ал. 2 от Закона за Камарата на строителите (ЗКС), какво показват цифрите и какви са тенденциите, които се очертават за бранша?
Както се казва, всичко, което завършва добре, е добро. Дълго и продължително може да ви омайваме с поредица от числа, но това би заблудило не само читателите на вестника, но и създателите на тези числа. Затова ще ми позволите да кажа 4 или 5, за да стане ясно. И свързвайки тази яснота със ситуацията през 2013 г., ще видим какви са измененията – растем, намаляваме или сме заспали на едно и също ниво. Оттук ще получим възможност да направим изводи, които се основават на тези числа. Припомням рекапитулацията за 2013 г., т.е. една година назад. В началото й в регистъра е имало 4158 строители. През годината има определена динамика и през 2013 г. във връзка с процедурата по чл. 20, ал. 2 от ЗКС са заличени 456 строители. Регистрирани са нови. След приключване на процедурата броят на вписаните строители е 4054. Цифрите за 2014 г. – в началото са 4303, след процедурата по чл. 20, ал. 2 от ЗКС са заличени 520, но са вписани нови. Броят след приключване на процедурата е 4202. Когато числата говорят, и боговете мълчат. Безспорно тези данни водят до един-единствен извод – през последните 2 години в условия на все още сериозна криза в отрасъла продължава да е валидна максимата „Надеждата умира последна". Тук е мястото да благодарим на всички строители, които въпреки трудностите, които трябва да преодоляват и борейки се да оцелеят, намериха време, нерви и живи ресурси да отговорят на изискванията на системата на регистъра по смисъла на чл. 20, ал. 2 от ЗКС. Формално имаме почти константна цифра през двете години след приключване на процедурата. Това като че ли е основание малко оптимистично да кажем, че сме ударили дъното, и да очакваме, ако Господ е с нас, да се получи, макар и слаб, темп на подобрение на обстановката, средата и условията, с които строителите се сблъскват всеки ден.
Какво друго се случи в регистъра? През тези две години с решение на Комисията бяха променени правилата за отразяване на опита на всеки един строител в системата на ЦПРС. И тук с голямо съжаление и неудовлетворение трябва да кажа, че този двугодишен процес разкри цяла поредица от нелицеприятни факти и обстоятелства, които рисуват доста сложна среда на взаимоотношенията между фирмите в условията на псевдопазара, който съществува. Ако бъде зададен въпросът, кой е помагал на Микеланджело да създаде поредния си шедьовър, макар и да не казвам колко години назад се е случило това, се знаят имената на неговите помощници и ученици, които са допринесли за сътворяването на това чудо. Непонятно е как днес се създава един строителен шедьовър и неговите създатели – не тези, които са в ролята на твореца, а помощниците – те остават неизвестни, защото не са в състояние да посочат документи, с които да докажат, че имат принос в създаването на този продукт. Това според нас е изключително тревожен проблем. И тук е мястото на Камарата, която е нужно да постави решаването на този въпрос сред приоритетите си. Трябва да се въведат правила по отношение на подизпълнителите, да се даде възможност на всеки един да извади съответните актове и протоколи, с които да каже: „Аз тук бях помощник на Микеланджело, ето това съм свършил."

Несъвършеното законодателство ли е сред основните причини за този проблем?
Българското, независимо че твърдим, че е 100% синхронизирано с европейското, е особен род законодателство. Бих казал, че територията на България е в локална координатна система, която не е прикачена към нито една от световните. Българското законодателство за голямо съжаление позволява твърде различен прочит и в него човек може да намери еднакво успешна реализация на няколко възможни правни конструкции на проблема, който обсъждаме. Но ако бъдат разгледани най-общо всички обществени поръчки по съответните програми, а и не само по тях, по непонятни за нас причини се забранява използването на подизпълнители. А когато тръжната документация го допуска, усилията, които трябва да вложи строителят, подготвящ офертата по съответната процедура, за да официализира своя подизпълнител, са огромни – да ви обяснявам ли дебелината на купчината на офертата, която расте в пъти, поради което всеки един разумен човек казва: баста, аз няма да представям хиляди листове. В резултат на това подизпълнителят изчезва. След спечелването на търга пък на строителя му казват, че тъй като не е обявил подизпълнители, няма право да ползва такива... Така че, да, причините са: първо ниво – законодателство, създава сериозни проблеми, второ ниво – поръчки и изискванията при тях, и трето ниво – специален прочит на ситуацията при завършването на даден обект. Когато съм официализирал своя подизпълнител и дойде време да се подписва Акт 15 за завършване на обекта, той трябва да се подпише и от подизпълнителя, който тогава може да каже на главния: „Виж какво, аз ще подпиша, но ти не си ми платил". Няма да продължавам по-нататък. Проблемът е многопластов.

Добре, но какво е решението? Какво трябва да се направи?
Едва ли съм предполагал и едва ли вие очаквате, че ще решим един грандиозен проблем, с изключително сложни пластове и връзки между тях, сблъсък на интереси и какво ли още не лесно и сега. Но това е проблем, който стои пред Камарата като цяло, защото и членовете, и вписаните в регистъра строители очакват нещо да се промени, КСБ да го направи. Колкото и трудно да е то.

Има пакет от три законопроекта, които подготви КСБ, те ще дадат ли ясните регламенти, ще легитимират ли статута на подизпълнителя, ще гарантират ли по-добра среда за работа?
Много пъти досега се е случвало Камарата да предприема някаква инициатива за промени в законодателството, като смята, че е направила разумни предложения. До последния момент очакваме, че те ще бъдат приети от народните представители, обаче когато съответният закон мине през пленарната зала и се публикува на страниците на Държавен вестник, виждаме, че текстовете са коренно изменени. И тогава цялата Камара се пита: „Ние това ли предложихме, какво направихме?" Давам ви пример с последните изменения в Закона за обществените поръчки. Преди промяната чл. 25, ал. 8 гласи: „При участие на обединения, които не са юридически лица, критериите за подбор се прилагат към обединението участник, а не към всяко от лицата, включени в него." След което казва: „... с изключение на съответна регистрация, представяне на сертификат или друго условие, необходимо за изпълнение на поръчката, съгласно изискванията на нормативен или административен акт". Това означава, че всички участници в обединението, съгласно ЗКС, трябва да бъдат вписани в регистъра, защото това го иска законът. Това е старият текст, сега същата ал. 8 е променена така: „При участие на обединения, които не са юридически лица, съответствието с критериите за подбор се доказва от един или повече от участниците в обединението." Тоест сега изискването за регистрация е само за един от участниците, а другите са правилните фирми, които трябва да спечелят поръчката. Ето го конкретния пример. А каква е мотивацията за тази промяна? Има едно правило, когато правиш закон: съставяш нормативния акт и след това по теорията на игрите започваш на сухи тренировки, за да установиш на практика тези разпоредби до какви проблеми може да доведат. А в конкретния случай не е никак трудно веднага да установиш, че това е Софийското равно поле и една футболна врата в него и по-глупавите са се наредили да минават през вратата на опашка, а юнаците си минават, както намерят за добре.

Очаква се новото НС да приеме изцяло нов ЗОП, това е възможност да се отстранят недостатъците.
В тази връзка ще разкажа един анекдот. Провел се световен конгрес на юристите. Темата – как да бъде създаден съвършен закон. След изнесени научни доклади и обсъждания конгресът приема три стъпки като алгоритъм за създаване на съвършения закон. Стъпка първа: съберете топ 5 на юристите от дадената област, затворете ги и ги накарайте да напишат един проект на такъв закон. Стъпка втора: въведете го за прилагане в Република България с масирано присъствие на международни наблюдатели, регистрирайте за срок от една година всички пробойни, които българите ще намерят. Стъпка трета: коригирайте закона, отчитайки българската практика. Очакваният резултат е желаният съвършен закон.

Винаги когато говорим за приключване на процедурата по чл. 20, ал. 2 от ЗКС, коментираме и движение вътре между отделните групи и категории. Продължава ли тенденцията фирмите да свиват обеми?
Този въпрос е част от проблематиката. Сериозни затруднения изпитват фирмите от първа и втора категория, където трябва да достигнат за съответната финансова година контролните числа, съгласно закона, и изискуеми за съответните категории. Само че, ако съм изпълнител на една обществена поръчка и знам, че ако актувам и пусна фактура, която няма да ми я платят, ще трябва да внеса ДДС, тогава съм в състояние на принуда дълго и продължително да финансирам този обект – било то със собствени средства, било то с кредит и да плащам лихви, докато дойде онзи момент, в който ми се струва, че ако пусна фактурата, ще ми платят. Така че числата, съгласно отчетите за приходи и разходи, се свиват, обемите падат под изискуемите числа и ние, които следваме закона – лош или добър, нямаме друг изход, освен да свалим категориите. Това се забелязва не в единични случаи, а доста масирано. Падат категориите и ако този процес продължава със същите темпове, то вероятно следваща или по-следваща година носители на първа и втора категория ще останат твърде малък брой фирми.
Оказа ли влияние спирането на плащанията по оперативните програми и проблемът КТБ?
Със сигурност всички средства на юридически лица, които са блокирани, усложняват и без това сложната картина. И спрените оперативни програми – също, естествено. Обаче явлението ебола още не е дошло в България, но е остро заразно заболяване. Ами след като държавата не плаща, общините опонират с това, че не са по-богати, и те не плащат. Частните възложители, доколкото ги има, и те не плащат. И всъщност това е епидемия. Понякога употребяваме термина „влошена среда" – той е много мек, средата е ужасяваща, а строителите са като котките – имат девет живота. Но май идва ред на осмия живот. Не могат да оцеляват поредица от години, няма откъде.

Май няма да имаме оптимистичен финал на интервюто.
Напротив. Това, че има проблеми, е част от реалния живот. Той е непрекъсната поредица от синусоиди – възходящи и низходящи. Късметът ни е сега да сме в низходящия клон на синусоида, обаче плоската част е с голяма дължина. Нужен ни е малко порядък, който да подкрепи надеждата, че ще тръгнем нагоре, макар и с много малък тренд.

На 15-ти ноември за 19-та поредна година България ще отбележи ...

Дирекция "УССД" - МВР провежда пазарно проучване за възлагане на ...

Форум „Водна инфраструктура“ организиран от Австрийското посолство в ...

НТСТ при ФНТСБ, МТИТС, АПИ, ББК“Пътища“, ФБТИ и НКСВ към КСБ ...

Целта на процедура „Ваучери за заети лица“ е повишаване на ...

На 4 юли 2017 година в „София Хотел Балкан“, гр. София ще се състои ...

Заповядайте на Деня на отворените врати по енергийна ефективност и ...

Предстоящи обучения:

6-7 ноември 2017 г., 09:00 – 17:30 ч.: ...

Първият международен бизнес форум „Бъдещата форма на сътрудничество ...

През септември и октомври Учебно-демонстрационният център за знания ...

СДРУЖЕНИЕ ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА МАЛКИЯ И СРЕДНИЯ БИЗНЕС – 
ОБЕДИНЕНИ ...