BusinessEurope публикува редовния си доклад „Барометър за реформи“

 

BUSINESSEUROPE ПУБЛИКУВА РЕДОВНИЯ СИ ДОКЛАД „БАРОМЕТЪР ЗА РЕФОРМИ“

Европейската бизнес конфедерация BusinessEurope публикува редовния си доклад „Барометър за реформи“, чрез който се оценява актуалното икономическо състояние на ЕС и се отправят препоръки за структурни реформи и бъдещи приоритети за развитието на европейската икономика.

Документът се базира на доклади на членуващите в BusinessEurope бизнес организации (за България това е БСК), като оценките и препоръките са структурирани в пет тематични области:

  • Пазар на труда и умения
  • Бизнес среда
  • Иновации и дигитална трансформация
  • Достъп до финанси и финансова стабилност
    • Данъци и обществени финанси

BusinessEurope издава „Барометър за реформи“ два пъти годишно. Тазгодишното пролетно издание на барометъра е със заглавие „Изграждане на ЕС за растеж на европейския бизнес в глобален мащаб“ и се фокусира върху това как ЕС изостава в създаването на водещи световни компании.

Посочени са три основни причини за това:

  • Нито една от 10-те най-добри световни компании по показателя пазарна капитализация не е европейска.
  • Делът на Западна Европа в топ 10% от световните фирми по отношение на рентабилността е спаднал от 36% в края на 90-те години до 24% понастоящем.
  • И накрая, по отношение на големите бързо разрастващи се компании или т.нар. „еднорози“ (стартиращи компании, които са достигнали пазарна стойност от 1 млрд. долара в кратък срок), ЕС не съвпада по този показател с други региони, например САЩ и Китай, където броят и стойността на еднорозите са значително по-големи от тези в ЕС.

Сред основните изводи от доклада са:

  • Въпреки нарастването с около 2% през 2018 г. и създадените 1 милион работни места, за седма от последните 10 години, растежът в ЕС беше по-нисък от САЩ.
  • Само 20% от специфичните за отделните държави препоръки за реформи са оценени като задоволително изпълнени от федерациите членки на BusinessEurope.
  • От 2010 г. насам ЕС е създал само 29 еднорога (нови фирми с пазарна оценка от над 1 милиард долара), в сравнение с 139 в САЩ и 81 в Китай.

По-долу Ви представяме превод на увода и основните препоръки в петте тематични области, а целия доклад можете да видите ТУК.

__________________________

УВОД

С растеж от около 2% и над 1 милион работни места, които вероятно ще бъдат създадени, 2018 г. в много отношения все още може да се разглежда като силна година за икономиката на ЕС. В ЕС предприятията продължават да внедряват иновации и да изнасят водещи световни продукти, като създават работни места и богатство за общностите.

Целта на барометърa е да погледнем отвъд заглавните данни, за да получим пълна картина на перспективите за икономиката на ЕС. Това означава да се признае, че след прекъсване от 2 години, за седмия път през последните 10, растежът в САЩ отново надвиши растежа на ЕС. И докато икономиката на САЩ се възползва от значителен процикличен фискален стимул, ЕС трябва да направи повече, за да се върне към нормална позиция на паричната политика. По същия начин безработицата от 6,9% остава твърде висока, особено в няколко държави-членки, където тя надхвърля 10%. Освен това, отчасти поради продължаващото напрежение в световната търговия, през последните месеци на 2018 г. имаше ясни признаци, че възстановяването се забавя, като прогнозиращите като цяло очакваха ръстът на ЕС през 2019 г. да бъде с около 0,5% по-нисък от очакваното миналото лято.

Но вместо да ремонтираме покрива, докато слънцето продължава да свети чрез реформи, насърчаващи растежа, нашето проучване показва, че правителствата не са успели да засилят усилията си за реформи. Нашите федерации-членки смятат, че държавите-членки са изпълнили задоволително само 20% от основните реформи, съгласувани с ЕС. Докато политиката на реформата често може да бъде предизвикателна, правителствата трябва да имат предвид неотдавнашната работа на ЕЦБ, която предполага, че стабилните структурни реформи могат да намалят вероятността от сериозна рецесия с около 20%.

Специалната ни секция тази година разглежда постиженията на Европа в развитието на водещи световни фирми с висок растеж. 25-годишно сравнение на 10-те най-големи световни компании ни напомня за бързите промени, които наблюдаваме в глобалната икономика и по-широкото общество, както с отварянето на нововъзникващите пазари, така и с иновациите и експлоатацията на цифровите технологии.

Нашият анализ показва, че докато ЕС запазва много водещи световни фирми, ние изоставаме в способността си да стартираме и развиваме глобални компании. Например, нито една от 10-те най-големи компании по пазарна стойност в момента не са от ЕС, докато ЕС е дом на намаляващ дял на най-печелившите фирми в света.

Когато Европа развива нови приоритети за нов политически цикъл, трябва да потвърдим нашия ангажимент да направим нашия континент най-доброто място за започване и развитие на бизнес. Осигуряването на подкрепа за компаниите в усилията им за инвестиции, иновации и създаване на работни места и просперитет означава увеличаване на усилията ни за реформи за подобряване на бизнес средата, повишаване на нашите умения и технологични възможности и гарантиране, че регулациите на пазара на труда подкрепят създаването на работни места.

БИЗНЕС СРЕДА

Много по-скъпо е да се започне и много трудно да се развие бизнес в ЕС отколкото в САЩ.

ПРЕПОРЪКИ

  1. По-нататъшно интегриране на пазарите за стоки и услуги, включително логистични и мрежови услуги, и осигуряване на рамка без бариери, която помага за широкомащабно внедряване на цифрови технологии.
  2. Гарантиране, че регулирането, на равнище ЕС и на национално равнище, следва принципите за по-добро регулиране и се прилага правилно, с минимална административна тежест, за да се подкрепят стартиращите предприятия и разширяването на дружествата. Проверката на конкурентоспособността, включително тест за МСП, трябва да бъде неразделна част от предварителната оценка на въздействието за всички законодателни предложения и трябва да се засили независимото проучване на оценките на въздействието.
  3. Цените на енергията трябва да позволяват на предприятията в ЕС да бъдат конкурентоспособни на международните пазари. Следва да бъдат въведени целенасочени мерки (например реформиране на данъците и налозите, либерализиране на енергийните пазари и т.н.) за справяне с разликата в цените на енергията с основните конкуренти и за гарантиране на енергийната сигурност
  4. Трансевропейската (и националната) инфраструктура трябва да бъде значително подобрена и разширена. Оставащите регулаторни, административни и технически бариери трябва да бъдат премахнати, за да се осигури необходим достъп до инфраструктурни съоръжения, взаимовръзки, оперативна съвместимост и създаване на благоприятна за инвестициите регулаторна и финансова рамка.

ИНОВАЦИИ И ДИГИТАЛНА ТРАНСФОРМАЦИЯ

Интензитетът на научноизследователската и развойна дейност в ЕС е много по-нисък (2,0% през 2016 г.), отколкото в Япония (3,2%) и САЩ (2,7%), и се отразява и в малкия брой патентни заявки. Китай значително увеличи дела си в разходите през последното десетилетие (от 1,4% на 2,1%) и също изпревари ЕС. ЕС продължава да изостава от конкурентите си в някои ключови показатели за цифрова комуникация. По-специално, (бързите) оптични връзки са много по-малко разпространени в ЕС, в сравнение с водещите страни Япония и Южна Корея.

ПРЕПОРЪКИ

  1. Държавите-членки на ЕС трябва да увеличат разходите за научноизследователска и развойна дейност и да подкрепят по-сериозни инвестиции в научноизследователска и развойна дейност в частния сектор, за да достигнат целта на ЕС от 3%. Бюджетът на ЕС за периода след 2020 г. (МФР) трябва да разшири подкрепата за НИРД и иновациите.
  2. По-ориентираните към бизнеса иновационни политики могат да осигурят по-голямо икономическо въздействие от инвестициите в научни изследвания и иновации. Целевите инициативи трябва да стимулират частните инвестиции в научноизследователска и развойна дейност и да се подобрят стимулите за сътрудничество между компании и научноизследователски институти в мрежи и клъстери, за да се улесни комерсиализацията на иновациите. Регламентът, прекалено фокусиран върху предпазните мерки и избягването на риска, ще задуши инвестициите в иновации.
  3. Засилената цифрова инфраструктура е от съществено значение за ЕС да възприеме най-новите технологии, позволяващи на предприятията да се конкурират на световно равнище. Това е особено вярно, когато става въпрос за предоставяне на мрежи с много голям капацитет, за да се стартира 5G в голям мащаб.
  4. Осигуряването на цифрова трансформация ще изисква напълно функциониращ интегриран единен цифров пазар. Освен инвестициите в мрежи, са необходими действия за гарантиране на равнопоставени условия за трансгранична електронна търговия без бариери, за предотвратяване на принудителни мерки за локализиране на данни и за справяне с изпитани и подходящи за целта рамки в областта на потребителите законодателство, правила за авторско право и защита на данните.
  5. Европа трябва да подобри своята киберсигурност; понастоящем тя инвестира по-малко в тази област в сравнение с други региони и следователно реагира по-бавно на заплахите, увеличавайки несигурността за бизнеса.

ПАЗАР НА ТРУДА И УМЕНИЯ

Въпреки че повече от 13 милиона работни места са били създадени след пика на кризата с еврото през 2013 г., равнището на безработица в ЕС (6,7% през ноември 2018 г.) остава доста по-високо от това в САЩ (3,7% през ноември 2018 г.). Въпреки че в много държави-членки равнището на безработица все още е твърде високо, предприятията все повече отчитат трудности при наемането на квалифицирани работници. Сравняването на резултатите от PISA 2006 и 2015 предполага, че ЕС е постигнал малък напредък в преодоляването на структурните различия в образователните резултати с Япония, Канада и Южна Корея. Средната данъчна тежест в Европа е 41,5% почти с една трета по-висок, отколкото в Япония и САЩ (и двата около 32%).

ПРЕПОРЪКИ

  1. Необходими са спешни политически действия, за да се избегнат несъответствията на пазара на труда, които все повече действат като пречка за икономическия растеж. Системите за образование и обучение трябва да бъдат по-добре адаптирани към нуждите на пазара на труда, особено с повече завършващи STEM направления (наука, технологии, инженерство и математика). Важен приоритет е постигането на добре функциониращи системи за стажуване в Европа. За да се подкрепят усилията на държавите-членки за реформа, е необходимо да се провежда научно изследване на политиката и по-добро използване на Европейския социален фонд.
  2. Подобряване на стимулите за заетост чрез съкращения на данъчната тежест, по-специално за работниците с ниски доходи, включително чрез по-ниски социално осигурителни вноски и/или други данъчни стимули за изплащане на труда, като се гарантира, че данъчното облагане не е пречка за работа. Необходими са отворени, динамични и мобилни пазари на труда, за да се подкрепят нови и по-разнообразни кариерни пътища и гладки преходи между работни места, сектори и статути на заетост. Тези по-разнообразни кариери трябва да бъдат придружени от адекватни системи за социална сигурност, които насърчават професионалната дейност.
  3. За да се увеличи глобалната конкурентоспособност, регулаторната рамка на пазара на труда трябва да бъде ясна, проста и гъвкава. Увеличаването на разходите за труд трябва да бъде в съответствие с повишаването на растежа на производителността. Това означава въвеждане на политики, които могат да повишат дългосрочната производителност.
  4. Задвижване на истинско партньорство за реформите на пазара на труда: Вместо да се опитва да разреши предизвикателствата на пазара на труда на европейско равнище, основната роля на Европейския съюз е да предоставя информация, стимули и ноу-хау за държавите-членки и социалните партньори за разработване, прилагане и оценяване на политиките, насочени към структурните предизвикателства на пазара на труда, пред които са изправени.
  5. За да се смекчат отрицателните последици от застаряването на населението, реформите трябва да насърчават хората да останат по-дълго време на пазара на труда, да направят пенсионните системи устойчиви и да интегрират законните мигранти в работната сила. За да се направят системите за социална защита по-ефективни, социалните инвестиции следва да бъдат насочени към области, в които те могат да подобрят растежа (напр. развитие на умения, грижи за децата), с правилния баланс между адекватността и устойчивостта на мрежите за социална сигурност.

ДОСТЪП ДО ФИНАНСИ И ФИНАНСОВА СТАБИЛНОСТ

Докато еврозоната като цяло е постигнала напредък в намаляването на необслужваните кредити от 2012 г. насам, необслужваните кредити са били 3.4% от БВП през 2017 г., но все още доста над нивата от 1.1% -1.2%, наблюдавани в САЩ и Япония. Предприятията от еврозоната се финансират в по-голяма степен чрез банково кредитиране в сравнение със САЩ, където компаниите разчитат повече на капиталовите пазари. Капитализацията на фондовия пазар (като% от БВП) в еврозоната е по-малко от половината от тази в САЩ. През последните години разликата при финансирането на рисков капитал със САЩ се увеличава. 19 млрд. долара бяха инвестирани в ЕС през 2018 г., в сравнение с 86 млрд. долара в САЩ. Докато банките от еврозоната сега се чувстват по-уверени в кредитирането извън ЕС, кредитирането на други банки, институции и фирми в еврозоната, но извън тяхната собствена държава-членка, намаля значително през последните години, въпреки първите стъпки към завършването на банковия съюз.

ПРЕПОРЪКИ

  1. Особено в светлината на това, че Обединеното кралство напуска ЕС, да се укрепи и приложи Съюза на капиталовите пазари, за да се гарантира, че ЕС създава истински единен пазар на финансови услуги и развива допълнителни източници на финансиране за банковото кредитиране.
  2. Предприемане на действия за гарантиране на пруденциалните правилата за осигуряване на баланса между увеличаването на финансовата стабилност и подкрепата за нуждите на предприятията от финансиране на инвестиции и бизнес дейности.
  3. Трябва да се създаде пълен банков съюз с бързо споразумение и прилагане на схема на ЕС за гарантиране на депозити, наред със съществуващите стълбове за надзор и преструктуриране, необходими за справяне с продължаващата разпокъсаност на спестяванията и кредитните пазари на ЕС. Необходими са обаче допълнителни прегледи на качеството на активите на всички банки преди създаването на обща система.
  4. Справяне с все още високите нива на необслужваните кредити в много европейски банки по начин, който увеличава новото кредитиране и поддържа финансовата стабилност.

ДАНЪЦИ И ОБЩЕСТВЕНИ ФИНАНСИ

Много повече остава да се направи за намаляване на равнищата на публичния дълг на ЕС, които на ниво 81% от БВП все още са доста над маастрихтския лимит от 60%. Публичните разходи в ЕС са 45% от БВП, много над нивата в Япония (37%) и САЩ (36%). Делът на благоприятните за растеж публични разходи в общите разходи е едва 30.9% в ЕС, в сравнение с 44.9% в САЩ.

ПРЕПОРЪКИ

  1. Всички държави-членки имат възможност да направят публичните финанси по-благоприятни за растежа и да бъдат по-ефективни, по-специално чрез целенасочено намаляване на непроизводствените публични разходи и чрез намаляване на данъците, нарушаващи растежа.
  2. Правилното прилагане на Пакта за стабилност и растеж (ПСР), като се използва вградената гъвкавост, остава от съществено значение за подпомагане на държавите-членки да поставят публичните си финанси на устойчива основа. Това е от ключово значение за засилване на доверието на инвеститорите в еврозоната. Но също така е от съществено значение ПСР да предоставя възможно най-пълна подкрепа на държавите-членки, които желаят да ориентират бюджетите си към инвестиции и разходи, подкрепящи растежа.
  3. Данъчните реформи трябва да намалят данъчното облагане на труда и капитала, включително корпоративния данък, които са особено вредни за растежа и заетостта.
  4. Държавите-членки следва да продължат усилията си, за да гарантират, че администрирането на техните данъчни системи става по-просто, по-прозрачно и удобно за ползване.

 

От понеделник, 01.04.2019 г., Агенцията по заетостта стартира ...

 

BUSINESSEUROPE ПУБЛИКУВА РЕДОВНИЯ СИ ДОКЛАД „БАРОМЕТЪР ЗА ...